Ще се метна на динена лодка,
ще похапна по път, за из път,
ще избягам от нищото,
ще избягам от пустото,
ще достигна оазис с пустини,
камили, бели шалове, светъл ешарп...
Ще седнем в бялата шатра
върху жълтия пъп на пустинята,
в горещата вечер ще пием студения чай.
Поглеждам студената вечер през сини стъкла,
кафеена чашка ти нося, а ти - за камината дръвца.
© Мая Тинчева Todos los derechos reservados