Желание
Желание
когато уморени от различия
душите си изгубим в черните безличия
и сънищата ни напъждат в сърдитите безвремия
когато се наричаме с най-лошите сравнения
и времето не сдържа таения в душите гняв
когато и от себе си не крием
че няма как да върнем онзи миг неправ
и иде ни отвътре не вопъл даже не ридание
а крясък див по-скоро звучно отчаяние
и питаме се: колко самота
оставихме след ураганната делба
обувките ни пред вратата плачат
и молят се да се разпръсне здрача
защото те по цяла нощ
разказват си къде сме били
и искат с нас да извървят онези пътища
които биха ни направили щастливи
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
Благодаря, Влади... 
