Не казвайте – сълза съм на сърна
и вик на гларус и звезда без име!
Не ме сравнявайте с измислица една,
банална като сняг нетраен зиме.
Не ми рисувайте изкуствени лица,
които мамят с хубост, но не греят!
Не съм вълшебница. Разбитите сърца
не мога да лекувам. И не смея.
Не, нямам нищо общо с ангел благ,
ала и с дявола не сме роднини близки.
Не съм била спасителният бряг.
И ничий грях да съм, уви, не искам.
Приписвате ми много имена.
Отреждате ми ту позор, ту слава,
а аз съм тези буквички: ЖЕНА!
И просто... запомнете ме такава!
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados