9 mar 2018, 7:58

Желание

  Poesía » Otra
576 0 4

Не казвайте – сълза съм на сърна

и вик на гларус и звезда без име!

Не ме сравнявайте с измислица една,

банална като сняг нетраен зиме.

Не ми рисувайте изкуствени лица,

които мамят с хубост, но не греят!

Не съм вълшебница. Разбитите сърца

 не мога да лекувам. И не смея.

Не, нямам нищо общо с ангел благ,

ала и с дявола не сме роднини близки.

Не съм била спасителният бряг.

И ничий грях да съм, уви, не искам.

Приписвате ми много имена.

Отреждате ми  ту позор, ту слава,

а аз съм тези буквички: ЖЕНА!

И просто... запомнете ме такава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...