9.03.2018 г., 7:58

Желание

574 0 4

Не казвайте – сълза съм на сърна

и вик на гларус и звезда без име!

Не ме сравнявайте с измислица една,

банална като сняг нетраен зиме.

Не ми рисувайте изкуствени лица,

които мамят с хубост, но не греят!

Не съм вълшебница. Разбитите сърца

 не мога да лекувам. И не смея.

Не, нямам нищо общо с ангел благ,

ала и с дявола не сме роднини близки.

Не съм била спасителният бряг.

И ничий грях да съм, уви, не искам.

Приписвате ми много имена.

Отреждате ми  ту позор, ту слава,

а аз съм тези буквички: ЖЕНА!

И просто... запомнете ме такава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...