19 mar 2018, 10:50

Желание

Poesía

418 2 1

Нека за кратко ти бъда момиче!
Хайде, тичай след мен!
Още малко и пътят ще свърши.
Догони ме!
Ще потъна в тревата,
ще те слушам задъхан
как шептиш като мантра
моето име.
Ще ми драсне ръката
едно шипково клонче...
Приближи ме със дъх,
целуни ме по болката!
Зарежи този град!
Да се хвърлим в реката
като диви пъстърви!
Като цветен прашец
да се пуснем по вятъра!
Да избягаме днес!
Ти нима не дочуваш
песента на тревите?
Стой по-близо до мен
и целувай! Целувай ме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ranrozar (Стойчо Станев)

Хубав пролетен порив!
Поздравления,Миглена!

2018-03-19T11:22:41+02:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0