19 мар. 2018 г., 10:50

Желание

416 2 1

Нека за кратко ти бъда момиче! 
Хайде, тичай след мен! 
Още малко и пътят ще свърши. 
Догони ме! 
Ще потъна в тревата, 
ще те слушам задъхан
как шептиш като мантра 
моето име. 
Ще ми драсне ръката 
едно шипково клонче... 
Приближи ме със дъх, 
целуни ме по болката! 
Зарежи този град! 
Да се хвърлим в реката 
като диви пъстърви! 
Като цветен прашец 
да се пуснем по вятъра! 
Да избягаме днес! 
Ти нима не дочуваш
песента на тревите? 
Стой по-близо до мен 
и целувай! Целувай ме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...