chvassilev (Чавдар )
6 223

8 jun 2010, 9:51

Желание

Poesía » Filosófica

725 0 6

ЖЕЛАНИЕ

Забождам времето с карфици

на пясъчния ми часовник

но литват дните като птици

рисувани от стар художник

потръпват пак душите наши

в акордите на самотата

и пълним счупените чаши

със чувства взети от тъгата

усещам нещо преминава

през тялото ми като огън

пианото във мен запява

и иска ми се пак да мога

да те докосвам в полумрака

да милвам устните познати

и пак да се качим на влака

на чувствата неосъзнати...

07.06.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

chvassilev (Чавдар )

Благодаря на всички за хубавите думи! Това определено е добра мотивация

2010-06-08T20:06:07+03:00
feia (Вилдан Сефер)

"...литват дните като птици
рисувани от стар художник"

Поздравления!

2010-06-08T19:39:10+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Съкровено желание си описал!!!
Много чувствена, нежна лирика!
Поздравления!

2010-06-08T18:32:46+03:00
angel_voice (Пепп)

хубаво!

2010-06-08T10:55:35+03:00
Lavica (Пенка Петрова)

Прекрасен стих !
Много нежност!
/усещам нещо преминава /
Надежда!
/и иска ми се пак да мога /
Поздравления !

2010-06-08T10:32:34+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0