Желание

29 ago 2008, 0:18

Poesía » De amor

837 0 2

Самотен, в мрака на нощта,

унесен от ласките на вятър тих, спокоен,

сънувах твойта красота.

В мрака слънце ярко ме огря

и утрото не закъсня, щом зърнах те пред мене.

Нима висока, стройна, бе дошла

в тоз затвор без изход на моята душа?

Твоят дъх и твойта ласка

запалиха в мене огън нов

и със страст целунах устни сочни.

Аз цял съм твой, любов.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ананаска (Нина Миндова)

2008-09-02T14:46:23+03:00

Браво!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-08-29T09:22:27+03:00

страшно ми хареса...много е хубаво...