Самотен, в мрака на нощта,
унесен от ласките на вятър тих, спокоен,
сънувах твойта красота.
В мрака слънце ярко ме огря
и утрото не закъсня, щом зърнах те пред мене.
Нима висока, стройна, бе дошла
в тоз затвор без изход на моята душа?
Твоят дъх и твойта ласка
запалиха в мене огън нов
и със страст целунах устни сочни.
Аз цял съм твой, любов.
© Паулина Зарева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
