Самотен, в мрака на нощта,
унесен от ласките на вятър тих, спокоен,
сънувах твойта красота.
В мрака слънце ярко ме огря
и утрото не закъсня, щом зърнах те пред мене.
Нима висока, стройна, бе дошла
в тоз затвор без изход на моята душа?
Твоят дъх и твойта ласка
запалиха в мене огън нов
и със страст целунах устни сочни.
Аз цял съм твой, любов.