Aug 29, 2008, 12:18 AM

Желание 

  Poetry » Love
855 0 2

 

Самотен, в мрака на нощта,

унесен от ласките на вятър тих, спокоен,

сънувах твойта красота.

В мрака слънце ярко ме огря

и утрото не закъсня, щом зърнах те пред мене.

 

Нима висока, стройна, бе дошла

в тоз затвор без изход на моята душа?

Твоят дъх и твойта ласка

запалиха в мене огън нов

и със страст целунах устни сочни.

Аз цял съм твой, любов.

© Паулина Зарева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??