26 feb 2007, 11:14

ЖЕЛАЯ ТЕ, МИЛА

  Poesía
1.2K 0 13
(миниатюра) 

- Желая те, Мила! Обикнах те!
-
ехото донесе отнякъде вик! Тихо
небето въпросително отгоре погледна
и обви я с воал на пътеката звездна.

- Желая те, Мила! Обикнах те! -
ехото повтори твойте слова, докато
ложе от рози сътворяваш пред нея,
а после с докосване леко запалваш
ярката клада на любовта –

тази, която в себе си всеки желае
единствена да е тя на света...  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...