26.02.2007 г., 11:14

ЖЕЛАЯ ТЕ, МИЛА

1.2K 0 13
(миниатюра) 

- Желая те, Мила! Обикнах те!
-
ехото донесе отнякъде вик! Тихо
небето въпросително отгоре погледна
и обви я с воал на пътеката звездна.

- Желая те, Мила! Обикнах те! -
ехото повтори твойте слова, докато
ложе от рози сътворяваш пред нея,
а после с докосване леко запалваш
ярката клада на любовта –

тази, която в себе си всеки желае
единствена да е тя на света...  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...