13 ago 2017, 2:25

Железен живот

  Poesía » Civil
525 0 7

Той имаше крехка мечта отначало.
Запретна ръкави и каза си ,,Старт!’’.
В очите му блесна, величествен, Арнолд,
в сърцето му пламна огромен пожар. 

Той имаше крехка мечта отначало,
която крепеше се в дъмбел и пот.
Реши да се бори, изпълни се с вяра,
започна да води железен живот.

Когато звездите изгряваха нощем,
когато пристигаше бавно деня,
повтаряше в своята стая ,,Ще мога!’’,
готов да убие за тази мечта.

Разкъса се бавно на малки парчета.
Остави сърцето, душата, сълзи.
Политна в света на мечтата далечна.
И после се върна със вик ,,Победих!’’. 

Навярно мечтите са нещо Велико! 
Навярно мечтите изграждат Човек!
И после поемаш по пътя – различен,
и после мечтите дотичват зад теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Посветено на мой приятел, заклет фен на фитнеса.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....