thedac (Димитър Драганов)
865 1128
13.08.2017 г., 2:25 ч.

Железен живот 

  Поезия » Гражданска
299 0 7

Той имаше крехка мечта отначало.
Запретна ръкави и каза си ,,Старт!’’.
В очите му блесна, величествен, Арнолд,
в сърцето му пламна огромен пожар. 

Той имаше крехка мечта отначало,
която крепеше се в дъмбел и пот.
Реши да се бори, изпълни се с вяра,
започна да води железен живот.

Когато звездите изгряваха нощем,
когато пристигаше бавно деня,
повтаряше в своята стая ,,Ще мога!’’,
готов да убие за тази мечта.

Разкъса се бавно на малки парчета.
Остави сърцето, душата, сълзи.
Политна в света на мечтата далечна.
И после се върна със вик ,,Победих!’’. 

Навярно мечтите са нещо Велико! 
Навярно мечтите изграждат Човек!
И после поемаш по пътя – различен,
и после мечтите дотичват зад теб!

© Димитър Драганов Всички права запазени

Посветено на мой приятел, заклет фен на фитнеса.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??