Железни илюзии
Този влак разцепи мрака и от него слязох аз,
още много път го чака до заветния Бургас.
„Нека всички да са здрави!“ – пожела ни есента,
като птичка у дома ви, тя крилете си развя.
Сливен пътя ни пресича, Карандѝла е чертог.
Дивен, с блянове граничи, няма сроден аналог.
Спи животът на седалка, той в дъха е на жена,
в звън на бебешка дрънкалка и печална самота.
Съска северният вятър, блъска облаци отвъд,
лъскав в тихия театър на света ни тесногръд...
Плаче нечие момиче – то очите си изтри,
вече никой не обича и небето му кърви.
Аз се върнах и прегърнах на перона чистота.
Ти в душата ми надзърна и красиво се засмя.
В тежки дни си имам дама, но простори ни делят.
За Любов се искат двама и затваря се кръгът.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
