10 mar 2017, 23:19

Железните обувки

  Poesía » Otra
716 2 6

Железните обувки ...

 

Обух железните обувки и тръгнах да те търся,

тъй каза ми една старица, че трябва да ги скъсам.

И търсих те, а те тежаха, краката ме боляха,

зад девет планини в десета, а те все здрави бяха!

Вървях и търсих ,питах всеки, дали не те е виждал

болеше, много ме болеше, но знаех, че те има.

Обувките все здрави бяха, а тебе все не те намирах,

така години излетяха и младостта ми си отиде.

И пак вървях, но вече знаех, железните обувки,

прилягаха ми някак странно, не исках да ги скъсам!

И осъзнах във зрелостта си, че не теб да намеря

за мене беше толкоз важно, а мен си да спечеля!

Но щом разбрах това видях две малки дупки на петите

и ето, скъсала ги бях, когато с трудностите свикнах!

И ти намери ме, не тебе аз, в една красива есен,

Тогава осъзнах съвсем, железните обувки ти донесе!

 

Зареница / Диана Стоянова/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...