10.03.2017 г., 23:19 ч.

Железните обувки 

  Поезия » Друга
471 2 6

Железните обувки ...

 

Обух железните обувки и тръгнах да те търся,

тъй каза ми една старица, че трябва да ги скъсам.

И търсих те, а те тежаха, краката ме боляха,

зад девет планини в десета, а те все здрави бяха!

Вървях и търсих ,питах всеки, дали не те е виждал

болеше, много ме болеше, но знаех, че те има.

Обувките все здрави бяха, а тебе все не те намирах,

така години излетяха и младостта ми си отиде.

И пак вървях, но вече знаех, железните обувки,

прилягаха ми някак странно, не исках да ги скъсам!

И осъзнах във зрелостта си, че не теб да намеря

за мене беше толкоз важно, а мен си да спечеля!

Но щом разбрах това видях две малки дупки на петите

и ето, скъсала ги бях, когато с трудностите свикнах!

И ти намери ме, не тебе аз, в една красива есен,

Тогава осъзнах съвсем, железните обувки ти донесе!

 

Зареница / Диана Стоянова/

© Диана Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??