Железните обувки
Железните обувки ...
Обух железните обувки и тръгнах да те търся,
тъй каза ми една старица, че трябва да ги скъсам.
И търсих те, а те тежаха, краката ме боляха,
зад девет планини в десета, а те все здрави бяха!
Вървях и търсих ,питах всеки, дали не те е виждал
болеше, много ме болеше, но знаех, че те има.
Обувките все здрави бяха, а тебе все не те намирах,
така години излетяха и младостта ми си отиде.
И пак вървях, но вече знаех, железните обувки,
прилягаха ми някак странно, не исках да ги скъсам!
И осъзнах във зрелостта си, че не теб да намеря
за мене беше толкоз важно, а мен си да спечеля!
Но щом разбрах това видях две малки дупки на петите
и ето, скъсала ги бях, когато с трудностите свикнах!
И ти намери ме, не тебе аз, в една красива есен,
Тогава осъзнах съвсем, железните обувки ти донесе!
Зареница / Диана Стоянова/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Стоянова Всички права запазени
