Жена

26 may 2006, 16:30

Poesía

683 0 3

Небе от пухкави облаци,
пометени от бурен вятър.
Зора от пурпурни блясъци,
а после светкавици се мятат.
Поле – недокосното кадифе,
след миг - разорана угар.
Тишина, незнайно откъде
и после - прорязващ удар.
Море от нежност и сияние,
от безброй чувства вълна
обгръща със свойто обаяние,
накратко казано: Жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Жена

Искате да прочетете повече?

Propuestas