26 may 2006, 16:30

Жена 

  Poesía
661 0 3

Небе от пухкави облаци,

пометени от бурен вятър.

Зора от пурпурни блясъци,

а после светкавици се мятат.

Поле – недокосното кадифе,

след миг - разорана угар.

Тишина, незнайно откъде

и после - прорязващ удар.

Море от нежност и сияние,

от безброй чувства вълна

обгръща със  свойто обаяние,

накратко казано: Жена.

 

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??