26.05.2006 г., 16:30 ч.

Жена 

  Поезия
659 0 3

Небе от пухкави облаци,

пометени от бурен вятър.

Зора от пурпурни блясъци,

а после светкавици се мятат.

Поле – недокосното кадифе,

след миг - разорана угар.

Тишина, незнайно откъде

и после - прорязващ удар.

Море от нежност и сияние,

от безброй чувства вълна

обгръща със  свойто обаяние,

накратко казано: Жена.

 

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??