Небе от пухкави облаци,
пометени от бурен вятър.
Зора от пурпурни блясъци,
а после светкавици се мятат.
Поле – недокосното кадифе,
след миг - разорана угар.
Тишина, незнайно откъде
и после - прорязващ удар.
Море от нежност и сияние,
от безброй чувства вълна
обгръща със свойто обаяние,
накратко казано: Жена.
© Зл Павлова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
