adaruna (Съби Седник)
74 280
23 nov 2013, 22:05

Жена 

  Poesía
1043 0 3

Погледнах те! Останал бях със зинали уста…

Желанието в мен напираше брутално...

Поисках да те имам… Да! Как? За вечер ли? Не! Не за една...

След всеки поглед в теб се влюбвах аз фатално...

 

Нима реална си? Не си мираж?
И мога да пристъпя плахо къмто теб? Да те докосна?

Или съм просто като сатиричен образ плъзнат по леда върху вираж,

а красотата твоя би била за мене смъртоносна…

 

Какво се случва във главата ми сега?
Защо прокрадват се внезапно подли мисли…?!

Защо копнежите обвързани са с образа на твоята снага…

И всичко е мираж, а няма кой да ги осмисли…

 

А мога ли ръцете свои да протегна къмто теб? 
Нима докосна ли те няма мигом да си идеш?

Дали ще спрат съмненията, процеждащи се в жлеб…

И ще престанеш с поглед от диханието ми да пиеш…

 

Неземно същество ли си? Да предположим… Да?

За другите жена наречена си, а за мен си смело вдъхновение…

И затова не спирам със словата свои да се ровя дръзко във жарта…

Защото ти си път към ново сътворение…

 

 

 

 

 

 

 

© Съби Седник Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??