Жена
Погледнах те! Останал бях със зинали уста…
Желанието в мен напираше брутално...
Поисках да те имам… Да! Как? За вечер ли? Не! Не за една...
След всеки поглед в теб се влюбвах аз фатално...
Нима реална си? Не си мираж?
И мога да пристъпя плахо къмто теб? Да те докосна?
Или съм просто като сатиричен образ плъзнат по леда върху вираж,
а красотата твоя би била за мене смъртоносна…
Какво се случва във главата ми сега?
Защо прокрадват се внезапно подли мисли…?!
Защо копнежите обвързани са с образа на твоята снага…
И всичко е мираж, а няма кой да ги осмисли…
А мога ли ръцете свои да протегна къмто теб?
Нима докосна ли те няма мигом да си идеш?
Дали ще спрат съмненията, процеждащи се в жлеб…
И ще престанеш с поглед от диханието ми да пиеш…
Неземно същество ли си? Да предположим… Да?
За другите жена наречена си, а за мен си смело вдъхновение…
И затова не спирам със словата свои да се ровя дръзко във жарта…
Защото ти си път към ново сътворение…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Съби Седник Всички права запазени
