23.11.2013 г., 22:05

Жена

1.3K 0 3

Погледнах те! Останал бях със зинали уста…

Желанието в мен напираше брутално...

Поисках да те имам… Да! Как? За вечер ли? Не! Не за една...

След всеки поглед в теб се влюбвах аз фатално...

 

Нима реална си? Не си мираж?
И мога да пристъпя плахо къмто теб? Да те докосна?

Или съм просто като сатиричен образ плъзнат по леда върху вираж,

а красотата твоя би била за мене смъртоносна…

 

Какво се случва във главата ми сега?
Защо прокрадват се внезапно подли мисли…?!

Защо копнежите обвързани са с образа на твоята снага…

И всичко е мираж, а няма кой да ги осмисли…

 

А мога ли ръцете свои да протегна къмто теб? 
Нима докосна ли те няма мигом да си идеш?

Дали ще спрат съмненията, процеждащи се в жлеб…

И ще престанеш с поглед от диханието ми да пиеш…

 

Неземно същество ли си? Да предположим… Да?

За другите жена наречена си, а за мен си смело вдъхновение…

И затова не спирам със словата свои да се ровя дръзко във жарта…

Защото ти си път към ново сътворение…

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...