Жена

16 oct 2011, 19:59

Poesía

565 0 3

Ж Е Н А

Жена - добро творение на Бога,

за други - изчадие на Сатана.

Дали във този кратък стих ще мога

да обрисувам твойта красота?

Нали дете безгрижно и игриво

била си, с малк, късичка пола,

при мама и при татко ти щастливо

радост си им носила и до кога?

Но веч' девойка весела, игрива,

с трепет очакваш своя хубавец,

а после пък булка тъй красива

кат' орлица бдиш над свиден младенец.

После дъщеричка или син,

защо не и трета рожба, може би.

Трепериш над тях със мъжа любим,

а пък времето изтича си, нали?

И идва ден, децата са порасли,

отлетели са от бащино гнездо.

Вълнуват ги тях вече други страсти,

гледат напред, не каквото е било.

Поглеждаш в старото си огледало.

Красива ли си сега, о, Боже мой!

Лицето в ситни бръчици е цяло.

Бледо копие е образът твой.

Красавица неповторима, жива,

любима, майка и добра съпруга,

разбираш, че животът си отива,

но ти не би могла да бъдеш друга

Разбираш - твойта красота и сила

са във твоите сърце, ръце, дела.

Поклон от мене приеми ти, мила.

Горда бъди - била си и си пак жена.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2011-12-04T16:12:24+02:00

Благодаря ти Нина! И аз бих искала да е така- да съм красива със сърцето, с делата.Поздрав и на теб!
anka-dimitrova (Анка Келешева)

2011-10-24T18:35:29+03:00

благодаря ти, Роси, и за вниманието, и за написаното от теб! напълно съм съгласна.Сърдечни поздреви!
Eia (Росица Танчева)

2011-10-17T20:05:25+03:00

Да, горда съм, макар и
прокълната да съм,
ей така – на инат,
за закрила жадуваща,
да бъда закрилница,
да раждам с болка,
стиснала зъби и с обич
да бъда кърмилница.
Прокълната съм,
срещу вятъра,
подслони търсеща,
сама щит да бъда
и с гърба си, изправена,
детето да пазя,
дано то да не ръда.
Прокълната съм
да бъда жена,
уж крехка и фина,
с най-нежни ръце,
с развята коса
и чело замислено,
но винаги силна.

Здравей, Ани!