16.10.2011 г., 19:59 ч.

Жена 

  Поезия
564 0 3

Ж Е Н А

 

Жена - добро творение на Бога,

за други - изчадие на Сатана.

Дали във този кратък стих ще мога

да обрисувам твойта красота?

 

Нали дете безгрижно и игриво

била си, с малк, късичка пола,

при мама и при татко ти щастливо

радост си им носила и до кога?

 

Но веч' девойка весела, игрива,

с трепет очакваш своя хубавец,

а после пък булка тъй красива

кат' орлица бдиш  над свиден младенец.

 

После дъщеричка или син,

защо не и трета рожба, може би.

Трепериш над тях със мъжа любим,

а пък времето изтича си, нали?

 

И идва ден, децата са порасли,

отлетели са от бащино гнездо.

Вълнуват ги тях вече други страсти,

гледат напред, не каквото е било.

 

Поглеждаш в старото си огледало.

Красива ли си сега, о, Боже мой!

Лицето в ситни бръчици е цяло.

Бледо копие е образът твой.

 

Красавица неповторима, жива,

любима, майка и добра съпруга,

разбираш, че животът си отива,

но ти не би могла да бъдеш друга

 

Разбираш - твойта красота и сила

са във твоите сърце, ръце, дела.

Поклон от мене приеми ти, мила.

Горда бъди - била си и си пак жена.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Нина! И аз бих искала да е така- да съм красива със сърцето, с делата.Поздрав и на теб!
  • благодаря ти, Роси, и за вниманието, и за написаното от теб! напълно съм съгласна.Сърдечни поздреви!
  • Да, горда съм, макар и
    прокълната да съм,
    ей така – на инат,
    за закрила жадуваща,
    да бъда закрилница,
    да раждам с болка,
    стиснала зъби и с обич
    да бъда кърмилница.
    Прокълната съм,
    срещу вятъра,
    подслони търсеща,
    сама щит да бъда
    и с гърба си, изправена,
    детето да пазя,
    дано то да не ръда.
    Прокълната съм
    да бъда жена,
    уж крехка и фина,
    с най-нежни ръце,
    с развята коса
    и чело замислено,
    но винаги силна.

    Здравей, Ани!

Предложения
: ??:??