Жена
Ж Е Н А
Жена - добро творение на Бога,
за други - изчадие на Сатана.
Дали във този кратък стих ще мога
да обрисувам твойта красота?
Нали дете безгрижно и игриво
била си, с малк, късичка пола,
при мама и при татко ти щастливо
радост си им носила и до кога?
Но веч' девойка весела, игрива,
с трепет очакваш своя хубавец,
а после пък булка тъй красива
кат' орлица бдиш над свиден младенец.
После дъщеричка или син,
защо не и трета рожба, може би.
Трепериш над тях със мъжа любим,
а пък времето изтича си, нали?
И идва ден, децата са порасли,
отлетели са от бащино гнездо.
Вълнуват ги тях вече други страсти,
гледат напред, не каквото е било.
Поглеждаш в старото си огледало.
Красива ли си сега, о, Боже мой!
Лицето в ситни бръчици е цяло.
Бледо копие е образът твой.
Красавица неповторима, жива,
любима, майка и добра съпруга,
разбираш, че животът си отива,
но ти не би могла да бъдеш друга
Разбираш - твойта красота и сила
са във твоите сърце, ръце, дела.
Поклон от мене приеми ти, мила.
Горда бъди - била си и си пак жена.
© Анка Келешева All rights reserved.
