29 mar 2006, 18:19

Жена

  Poesía
1K 0 5
Когато над бездни призвездни излезне
зад облаци хрили, безкрила луна,
и спомен сред сенки бездомен изчезне,
тогава аз тръгвам към тебе, Жена!
Откривам те бяла, узряла и цяла
изпълнена с вопъл от топъл копнеж,
и тайна безкрайна е твоето тяло,
вълшебен съюз между огън и скреж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Огън в скреж не се превръща,
    само в пепелища!
    И любов на мрак превръща,
    а душа в стърнища!
  • Много е красиво!
    "Откривам те бяла, узряла и цяла
    изпълнена с вопъл от топъл копнеж,"
    Няма нужда от благодарности Васан,ти пишеш красиво и чудесно!
    Моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Пиша 6! Мисля, че друг коментар е излишен!
  • поздравления..
  • Хубав стих!Поздравления!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...