29 мар. 2006 г., 18:19

Жена

1K 0 5
Когато над бездни призвездни излезне
зад облаци хрили, безкрила луна,
и спомен сред сенки бездомен изчезне,
тогава аз тръгвам към тебе, Жена!
Откривам те бяла, узряла и цяла
изпълнена с вопъл от топъл копнеж,
и тайна безкрайна е твоето тяло,
вълшебен съюз между огън и скреж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Огън в скреж не се превръща,
    само в пепелища!
    И любов на мрак превръща,
    а душа в стърнища!
  • Много е красиво!
    "Откривам те бяла, узряла и цяла
    изпълнена с вопъл от топъл копнеж,"
    Няма нужда от благодарности Васан,ти пишеш красиво и чудесно!
    Моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Пиша 6! Мисля, че друг коментар е излишен!
  • поздравления..
  • Хубав стих!Поздравления!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...