22 jul 2020, 14:17

Жена

  Poesía » Otra
1.2K 1 0

Вървях си аз сама по тая тясна уличка в града..

Изведнъж до мен застана млад човек, който носеше в ръката си букет.

Спря се, странно ме погледна, хвана ме за ръка и подари ми букета от цветя.

Аз, разбира се жена, научена само на тъга, научена на самота, изпитах чувство, че в мен настани се искрена топлина.. 

Попитах младия човек, защо остави ми тоз букет.. 

Той свенливо каза ми това от което не мога тази вечер да заспя.. 

"Този букет е за твоята добра душа, за истинската красота и за това, че си Жена..." 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Ласкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...