Вървях си аз сама по тая тясна уличка в града..
Изведнъж до мен застана млад човек, който носеше в ръката си букет.
Спря се, странно ме погледна, хвана ме за ръка и подари ми букета от цветя.
Аз, разбира се жена, научена само на тъга, научена на самота, изпитах чувство, че в мен настани се искрена топлина..
Попитах младия човек, защо остави ми тоз букет..
Той свенливо каза ми това от което не мога тази вечер да заспя..
"Този букет е за твоята добра душа, за истинската красота и за това, че си Жена..."
© Александра Ласкова Todos los derechos reservados