22 jul 2020, 14:17

Жена

  Poesía » Otra
1.2K 1 0

Вървях си аз сама по тая тясна уличка в града..

Изведнъж до мен застана млад човек, който носеше в ръката си букет.

Спря се, странно ме погледна, хвана ме за ръка и подари ми букета от цветя.

Аз, разбира се жена, научена само на тъга, научена на самота, изпитах чувство, че в мен настани се искрена топлина.. 

Попитах младия човек, защо остави ми тоз букет.. 

Той свенливо каза ми това от което не мога тази вечер да заспя.. 

"Този букет е за твоята добра душа, за истинската красота и за това, че си Жена..." 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Ласкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...