Вървях си аз сама по тая тясна уличка в града..

Изведнъж до мен застана млад човек, който носеше в ръката си букет.

Спря се, странно ме погледна, хвана ме за ръка и подари ми букета от цветя.

Аз, разбира се жена, научена само на тъга, научена на самота, изпитах чувство, че в мен настани се искрена топлина.. 

Попитах младия човек, защо остави ми тоз букет.. 

Той свенливо каза ми това от което не мога тази вечер да заспя.. 

"Този букет е за твоята добра душа, за истинската красота и за това, че си Жена..."