Ще бъда с теб, макар и да те няма,
ще те измисля, ако ти не си до мен.
Красива си – жена чаровница голяма,
явяваш се в съня ми, ти си, друга няма!
С коси от злато, буйни като водопад,
очите ти – сини като планински езера!
На нежните ти рамене те бавно падат,
и спускат се, прикриват твойта голота!
В съня ми идваш, после си отиваш,
срещнали заедно зова на страстта.
Телата ни тръпнат, отпуснати, заспиваш,
почувствали, усетили вкуса на любовта!
На сутринта те няма, моя мила мечта,
една красива жена, скъпа моя илюзия!
Мисля те, чакам те, бързо ще мине денят,
ще завърнеш отново при мен през ноща!
Купих ти червена роза –цветето на любовта,
пожелах си да те срещна в реалността!
Помолих нея от сърце, моята тъжна съдба,
ако ли не, ще те чакам през ноща в съня!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados