23 sept 2004, 13:15

Жена на дявола

  Poesía
2.3K 0 2

Сънувах, че танцувам с дявола внощта...
в прегръдките му чувствах се кравива
 и някак сигурна, че с него съм истински щастлива!
Ден след ден танцувах неговия танц,
опиянена от дяволска любов,
научих се на зло и грях! 
И тъй обикнах го...легло,
 постеля и цветя! Жадувах идването
на нощта, неговата плът и кръв
..плътта на дяволска душа.
 А днес самата аз съм дявол..
превъплащение на злото от съня,
обикнала живота в сянка жена на дявола с нощта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Определено съм закъснял с години да го прочета, но не съжалявам, заслужаваше си!!
  • Това определено е внушително.Допада ми многоооо!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...