ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XLIX. Жена с главна буква
Адамово ребро била,
но кръста на мъжа си носи.
Запее ли, ехтят била,
с гласа й шушнат сенокоси.
В литака си е толкоз стройна,
ефирна като самовила
и в нощите си неспокойни
бунтовно знаме би ушила!
Везмото й с изкусни брънки
придава живост на кенара,
нарамва слабичка и тънка
кобилицата от бунара…
Да люби страстно поназнайва,
а уж е кротичка и свята.
С усмивката си те омайва
и губиш почва под краката!…
Гръдта й чисто мляко дава,
което съхрани ни тук… И
Жената днес възвеличавам,
написвайки я с главна буква!
08.03.2024 г.
Владислав Недялков
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados
Красива е твоята поезия!