Жена съм и нося
магия в очите си,
на билки и пролет
ухаят косите ми.
Извор от обич
са моите устни,
слънчев лъч
е сърцето ми
чувствено.
Погалиш ли ме
с нежни пръсти,
единствено за тебе
ще цъфтя,
в сърцето -
огън ще ти стъкна,
ще те поръся
с цветове от дъга.
За тебе ще отключа Рая,
с милувка ангелска
ще те даря.
Повярвай -
магията зная,
тя е в мен...
защото съм жена.
© Валентина Иванова Todos los derechos reservados