8.03.2013 г., 14:10

Жена съм

985 0 7

Жена съм и нося
магия в очите си,
на билки и пролет
ухаят косите ми.
Извор от обич
са моите устни,
слънчев лъч
е сърцето ми
чувствено.
Погалиш ли ме
с нежни пръсти,
единствено за тебе
ще цъфтя,
в сърцето -
огън ще ти стъкна,
ще те поръся
с цветове от дъга.
За тебе ще отключа Рая,
с милувка ангелска
ще те даря.
Повярвай -
магията зная,
тя е в мен...
защото съм жена. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...