Жената-грях

10 nov 2013, 12:13

Poesía » De amor

911 2 3

По дяволите нежните ми думи!

Ще бъда жажда. И ще париш в мен.

Ще бъде огън всичко помежду ни.

Такъв те искам, неопитомен.

Ще бъда твоя, тръпнеща и жива,

не са ми нужни ласкави очи,

онези търся, дето ме изпиват.

Целувай ме, докосвай... И мълчи!

Не ми нашепвай колко съм красива,

а просто ме вземи. Като награда

за времето, в което бях щастлива,

за времето, в което те изстрадах...

По дяволите нежните ми думи!

Превъплъщавам се в Жената-грях!

И нека да прилича на безумие.

От разума в леглото ме е страх...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.