Nov 10, 2013, 12:13 PM

Жената-грях

  Poetry » Love
1.2K 2 3



По дяволите нежните ми думи!

Ще бъда жажда. И ще париш в мен.

Ще бъде огън всичко помежду ни.

Такъв те искам, неопитомен.

Ще бъда твоя, тръпнеща и жива,

не са ми нужни ласкави очи,

онези търся, дето ме изпиват.

Целувай ме, докосвай... И мълчи!

Не ми нашепвай колко съм красива,

а просто ме вземи. Като награда

за времето, в което бях щастлива,

за времето, в което те изстрадах...

По дяволите нежните ми думи!

Превъплъщавам се в Жената-грях!

И нека да прилича на безумие.

От разума в леглото ме е страх...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
    Боже, защо не мога и аз така...
    Да пиша, де

    Откакто стана грешна, никак не се появяваш
    Вярно е, че "Откровения" е храм... ама в този храм се радваме на такива грешници като теб
    Хайде, идвай с нови стихове!
    ((( )))
  • Супер!!!
  • Грешницата ти ме грабна още първият път като го прочетох
    Поздравчета и тук!
    Поантата е страшна!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...