Nov 10, 2013, 12:13 PM

Жената-грях 

  Poetry » Love
799 2 3



По дяволите нежните ми думи!

Ще бъда жажда. И ще париш в мен.

Ще бъде огън всичко помежду ни.

Такъв те искам, неопитомен.

Ще бъда твоя, тръпнеща и жива,

не са ми нужни ласкави очи,

онези търся, дето ме изпиват.

Целувай ме, докосвай... И мълчи!

Не ми нашепвай колко съм красива,

а просто ме вземи. Като награда

за времето, в което бях щастлива,

за времето, в което те изстрадах...

По дяволите нежните ми думи!

Превъплъщавам се в Жената-грях!

И нека да прилича на безумие.

От разума в леглото ме е страх...

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!
    Боже, защо не мога и аз така...
    Да пиша, де

    Откакто стана грешна, никак не се появяваш
    Вярно е, че "Откровения" е храм... ама в този храм се радваме на такива грешници като теб
    Хайде, идвай с нови стихове!
    ((( )))
  • Супер!!!
  • Грешницата ти ме грабна още първият път като го прочетох
    Поздравчета и тук!
    Поантата е страшна!
Random works
: ??:??