Жената-грях
По дяволите нежните ми думи!
Ще бъда жажда. И ще париш в мен.
Ще бъде огън всичко помежду ни.
Такъв те искам, неопитомен.
Ще бъда твоя, тръпнеща и жива,
не са ми нужни ласкави очи,
онези търся, дето ме изпиват.
Целувай ме, докосвай... И мълчи!
Не ми нашепвай колко съм красива,
а просто ме вземи. Като награда
за времето, в което бях щастлива,
за времето, в което те изстрадах...
По дяволите нежните ми думи!
Превъплъщавам се в Жената-грях!
И нека да прилича на безумие.
От разума в леглото ме е страх...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
