Жената - падналият ангел
Бъди моя! Звезда небесна, паднала от небосклона.
Бъди моя! Черупка от рапан, потънала във пясъка.
Бъди моя! Фигура от восък, разтопена върху пода.
Бъди моя! Жена с часовник и коса, с поникнали крила.
Точно така, ела и ме обичай вечно!
Точно така, ела и ми подай ръка!
Точно така, ела и ме прегърни!
Точно така, ела и ми повярвай!
...
Какво е това?! Значи ще ме предадеш?!
Какво е това?! Доверих ти се и ти ще ме убиеш?!
Какво е това?! Целувайки ме, ме отравяш?!
Какво е това?! Докосвайки ме, ме изгаряш?!
Върви си! Аз съм вече мъртъв!
Върви си! Аз бях и ще умра такъв!
Върви си! Предаде ти света!
Върви си! Отново откъсна своите крила!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Константин Соколов Todos los derechos reservados
