10 ene 2015, 18:06

Жената, възкресила късче Теб 

  Poesía » Otra
962 1 5

 

Плават облачета бели през небето ми;

Плаха радост – блик от топлещи лъчи,

попила капките им животворна влага,

смекчава странствали в тъгата си очи.

 

Надолу слязла, по пътеките неведоми,

възражда скрити, пепелищени главни;

Кълнят филизи на една надежда блага

и нещо в тихата ми сивота се промени.

 

Отново виждам в цвят, долавям звуци,

над тях синеещо трепти забравен глас;

Доскоро само за съня ми съществувал,

но днес, и утрото прегръщам в него аз.

 

Мила моя, Непрежалена и тъй далечна!

Нечакано дойде жена, на вид различна

от всичко онова, което нявга ти отнесе

в дома си, сред безжалостната вечност,

 

но този глас... смехът ù, Теб са вплели

в разгалващата, непребродна нежност.

Копнея те, усещам те – прегърнал Нея;

Раздвоен, безчестен, просещо себичен.

 

Бих искал да се мразя, но вече не умея;

Твърде дълго във вината сам се вричах.

Жена дари ми шанс, донесла късче теб

и в него е надеждата отново да обичам.

 

20.03.2014

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Животът на сърцето...Само то си знае...
    Надежда през болката, желание отново да дадеш доверие, шанс на себе си и на красотата - това е силата на човека за самовъзраждане!
    Разбирам и те поздравявам, Людмиле!
  • Ти това стихотворение писа ли го или го черта с линийка? Само питам!
    Извън шегата...
    Два разтърсващо силни момента, свързани с най-необяснимото и най-човешко изживяване. Да останеш верен на Единствената, Непрежалената и в същото време, надмогвайки себе си, да съумееш да Я откриеш в друг глас, нечии друг смях, да усетиш отново топлината Й и да намериш нов смисъл да заживееш! Символика или реалност, ти определено си богат човек!
    Не упреквай Лирическия!
  • Онази - Голямата, "Непрежалената", винаги оставя следи във нас, и без да искаме, всяка следваща сравняваме с Нея. Докато при теб всичко е осъзнато, раздвояващо и толкова дълбоко....Да се мразим и да изпитваме вина, не е решение.В крайна сметка ние сме просто човеци - едни съвсем, съвсем несъвършени същества, чийто живот се обезсмисля без Любов!
    Поздрави, Любо! Вдъхновена Нова година!!
  • "Копнея те, усещам те - прегърнал Нея"
    Драмата в любовта, която само едно голямо сърце може да понесе...

    Много ми хареса, много!
  • Прекрасно!
Propuestas
: ??:??