Жената, възкресила късче Теб
Плават облачета бели през небето ми;
Плаха радост – блик от топлещи лъчи,
попила капките им животворна влага,
смекчава странствали в тъгата си очи.
Надолу слязла, по пътеките неведоми,
възражда скрити, пепелищени главни;
Кълнят филизи на една надежда блага
и нещо в тихата ми сивота се промени.
Отново виждам в цвят, долавям звуци,
над тях синеещо трепти забравен глас;
Доскоро само за съня ми съществувал,
но днес, и утрото прегръщам в него аз.
Мила моя, Непрежалена и тъй далечна!
Нечакано дойде жена, на вид различна
от всичко онова, което нявга ти отнесе
в дома си, сред безжалостната вечност,
но този глас... смехът ù, Теб са вплели
в разгалващата, непребродна нежност.
Копнея те, усещам те – прегърнал Нея;
Раздвоен, безчестен, просещо себичен.
Бих искал да се мразя, но вече не умея;
Твърде дълго във вината сам се вричах.
Жена дари ми шанс, донесла късче теб
и в него е надеждата отново да обичам.
20.03.2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Нешев Всички права запазени
