Роби (Роберт)
511 3486
17 dic 2016, 7:20  

"Жените ми да ме запомнят хубав..." (посветено) 

  Poesía » Otra
603 3 11

Един живот угасваше полека

и сенките смаляваха се бавно...

Тук свършваше житейската пътека

и ясен беше изходът отдавна...

 

Трептеше пламъчето колебливо...

Фитилчето бе стигнало  до края...

Във времето, щом някой си отива,

душата му подготвя се за Рая...

 

И миг преди животът да угасне,

потрепнаха му устните в усмивка...

Прошепна в сумрака пределно ясно,

пред пътя си към Дългата Почивка:

 

„Приятелю, една молба последна:

Да ме обръснеш, като се изгубя!...

За сетен път, когато ме погледнат,

жените ми да ме запомнят хубав!...

 

Обичах, посвещавах  им сонети

и искрен бях, без евтин фалш и поза...

А на ревера ми да сложиш цвете –

най-алената и уханна роза!...“

 

И тръгна си – достойно и прилично,

от чара си изобщо не изгубил...

Оплакаха го искрено и лично

жените – всички, дето беше любил!...

 

 

ПП. Поводът за написването на този стих е  раздялата с най-добрия ми приятел, който освен редица забележителни качества, притежаваше и уникално  чувство за хумор, което не изгуби до последния си час... На него дължа умението да виждам дори мъничката, едва забележима  сълза в хумора, както  и да съзирам светлина дори тогава, когато в душите на другите цари скръб и безнадеждност...

  Благодаря ти, Приятелю!...

 

 

 

 

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Помня,че съм чела този стих и мисля ,че съм писала коментар,даже с подобен пример,но или нещо съм сбъркала,за да не отпечата или съм го оставила "за после",че искам да е "по-така"...Между хиляди творци бих познала стиха ти,Роби-дори в тъжните неща ще прибавиш щипка хумор!...Е,такъв стил се мъча да докарам и аз....уви!
  • Благодаря, Любо!...Приятно ми е, че си бил тук и си харесал стихчето ми!...
    Успешна седмица ти желая!...
  • Невероятно е Приятелю! Почитания!
  • Радвам се, че си тук, Светла!
    Хубав ден ти желая!
  • !!!
  • Привет, Еси!...Да, поводите, по които пишем, са и радостни и тъжни...По-важното е хората, с които се радваме или за които тъжим, да са стойностни и да заслужават това творческо усилие...
  • Тъжен е поводът..., но стихотворението е невероятно. Респект!
  • Благодаря, Лина, teis (b.t.), Надя, че поспряхте тук!...Хубав ден ви желая!...
  • Когато си обичал без фалш, оставаш незабравим дори и отвъд. Поздравления за стиха, Роби!
  • Тъжно... да мериш слова по такъв повод! Но си заслужава — отиват си стойностни хора! Уважение, Роби!
  • Някои ден... близостта се превръща в разстояние. Единствен, Споменът го извървява... Отново и отново... ******
Propuestas
: ??:??