14 ago 2009, 10:58

Жертвен въглен 

  Poesía » De amor
696 0 3

Ела и с тънките си пръсти докосни ме -

от ласката не ще се уморя!

В свой жертвен въглен с обич превърни ме,

докрай дано тогава изгоря!

 

Със самодивски устни ме дамгосай!

Стих лунен те предрече - остани:

без дъх нощта напевна, абаносова,

до мене кротко с тебе да шепти,

 

за да те има - тръпна и желана;

за да те има винаги - жена,

изгаряща до болка - негоряна,

недосънувана - живяна и в съня!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??