Жертвен въглен
Ела и с тънките си пръсти докосни ме -
от ласката не ще се уморя!
В свой жертвен въглен с обич превърни ме,
докрай дано тогава изгоря!
Със самодивски устни ме дамгосай!
Стих лунен те предрече - остани:
без дъх нощта напевна, абаносова,
до мене кротко с тебе да шепти,
за да те има - тръпна и желана;
за да те има винаги - жена,
изгаряща до болка - негоряна,
недосънувана - живяна и в съня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
