14.08.2009 г., 10:58 ч.

Жертвен въглен 

  Поезия » Любовна
697 0 3

Ела и с тънките си пръсти докосни ме -

от ласката не ще се уморя!

В свой жертвен въглен с обич превърни ме,

докрай дано тогава изгоря!

 

Със самодивски устни ме дамгосай!

Стих лунен те предрече - остани:

без дъх нощта напевна, абаносова,

до мене кротко с тебе да шепти,

 

за да те има - тръпна и желана;

за да те има винаги - жена,

изгаряща до болка - негоряна,

недосънувана - живяна и в съня!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??