Ела и с тънките си пръсти докосни ме -
от ласката не ще се уморя!
В свой жертвен въглен с обич превърни ме,
докрай дано тогава изгоря!
Със самодивски устни ме дамгосай!
Стих лунен те предрече - остани:
без дъх нощта напевна, абаносова,
до мене кротко с тебе да шепти,
за да те има - тръпна и желана;
за да те има винаги - жена,
изгаряща до болка - негоряна,
недосънувана - живяна и в съня!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
