Далеч си ти сега от мен, далеч на толкоз километри.

И каза ми „Ще пратя вест”, но няма и следа от теб.

Но кой си ти всъщност?

Дали си този, който чаках, или и ти си пътник в моята душа.

Дано не е така!

Дано отново да те видя, да видя твоите очи

и устните  ти сладко да целувам до първи слънчеви лъчи.

И тогава нека се вдигне морето, със своята силна, синя красота.

Да ни поеме и погълне двама в своята смъртна тишина.

За да разбере светът тогава, че ние с теб сме жертви на една

Любов голяма.