12 mar 2009, 19:33

Жертви

813 0 0

Далеч си ти сега от мен, далеч на толкоз километри.

И каза ми „Ще пратя вест”, но няма и следа от теб.

Но кой си ти всъщност?

Дали си този, който чаках, или и ти си пътник в моята душа.

Дано не е така!

Дано отново да те видя, да видя твоите очи

и устните  ти сладко да целувам до първи слънчеви лъчи.

И тогава нека се вдигне морето, със своята силна, синя красота.

Да ни поеме и погълне двама в своята смъртна тишина.

За да разбере светът тогава, че ние с теб сме жертви на една

Любов голяма.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Чортова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...