Mar 12, 2009, 7:33 PM

Жертви

  Poetry » Love
806 0 0

Далеч си ти сега от мен, далеч на толкоз километри.

И каза ми „Ще пратя вест”, но няма и следа от теб.

Но кой си ти всъщност?

Дали си този, който чаках, или и ти си пътник в моята душа.

Дано не е така!

Дано отново да те видя, да видя твоите очи

и устните  ти сладко да целувам до първи слънчеви лъчи.

И тогава нека се вдигне морето, със своята силна, синя красота.

Да ни поеме и погълне двама в своята смъртна тишина.

За да разбере светът тогава, че ние с теб сме жертви на една

Любов голяма.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Чортова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...