12.03.2009 г., 19:33

Жертви

805 0 0

Далеч си ти сега от мен, далеч на толкоз километри.

И каза ми „Ще пратя вест”, но няма и следа от теб.

Но кой си ти всъщност?

Дали си този, който чаках, или и ти си пътник в моята душа.

Дано не е така!

Дано отново да те видя, да видя твоите очи

и устните  ти сладко да целувам до първи слънчеви лъчи.

И тогава нека се вдигне морето, със своята силна, синя красота.

Да ни поеме и погълне двама в своята смъртна тишина.

За да разбере светът тогава, че ние с теб сме жертви на една

Любов голяма.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Чортова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...