2 jul 2020, 17:03  

Жертвите на строя

  Poesía » Civil
741 1 2

Хората отчаяни и бедни

искам някак аз да утеша,

злото, що им причинявате, да чезне,

него искам аз да разруша.

 

Как да се налапате мислите,

народа ни до кокал одрахте,

докога него ще го потискате,

че не е добитък не разбрахте.

 

Едва оцелява, но не ви е жал -

гледате поръчки, подкупи, власт!

Явно не сте пример за морал,

не вярвам нещо да трепне във вас.

 

И приживе съм аз в ада,

че съвестта терзае моето сърце

като гледам той как страда

и сълзи текат по неговото лице.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...