Жертвите на строя
Хората отчаяни и бедни
искам някак аз да утеша,
злото, що им причинявате, да чезне,
него искам аз да разруша.
Как да се налапате мислите,
народа ни до кокал одрахте,
докога него ще го потискате,
че не е добитък не разбрахте.
Едва оцелява, но не ви е жал -
гледате поръчки, подкупи, власт!
Явно не сте пример за морал,
не вярвам нещо да трепне във вас.
И приживе съм аз в ада,
че съвестта терзае моето сърце
като гледам той как страда
и сълзи текат по неговото лице.
© Георги All rights reserved.
