5 dic 2006, 23:43

Жертвоприношение

  Poesía
997 0 3
Тази нощ пълнолунието е скрито,
черни облаци са засенчили звездите,
самодиви на поляната танцуват,
огнени езици въздуха целуват...
ще падне мъжка жертва тази нощ,
огънят проблясва в остър нож,
самодивите танцуват с радост,
черни сенки гонят жертвата без жалост...
ножът спусна се... отвори рана във гърдите,
обезкървени угаснаха очите,
самодивското хоро все по-радостно се вие,
едно обичащо сърце не бие...
кръвта напои жадната земя,
светна блясък, гръмна трясък, заваля...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Познат финал - животворните капки вода на дъжда след гръм и трясък...???
  • Редакцията е направена, сега трябва да я одобри редактора... благодаря за коментарите...
  • Тъжна картина, но наистина много богата образност.

    Поздрав.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...