5 dic 2006, 23:43

Жертвоприношение

  Poesía
988 0 3
Тази нощ пълнолунието е скрито,
черни облаци са засенчили звездите,
самодиви на поляната танцуват,
огнени езици въздуха целуват...
ще падне мъжка жертва тази нощ,
огънят проблясва в остър нож,
самодивите танцуват с радост,
черни сенки гонят жертвата без жалост...
ножът спусна се... отвори рана във гърдите,
обезкървени угаснаха очите,
самодивското хоро все по-радостно се вие,
едно обичащо сърце не бие...
кръвта напои жадната земя,
светна блясък, гръмна трясък, заваля...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Познат финал - животворните капки вода на дъжда след гръм и трясък...???
  • Редакцията е направена, сега трябва да я одобри редактора... благодаря за коментарите...
  • Тъжна картина, но наистина много богата образност.

    Поздрав.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...