5 дек. 2006 г., 23:43

Жертвоприношение

981 0 3
Тази нощ пълнолунието е скрито,
черни облаци са засенчили звездите,
самодиви на поляната танцуват,
огнени езици въздуха целуват...
ще падне мъжка жертва тази нощ,
огънят проблясва в остър нож,
самодивите танцуват с радост,
черни сенки гонят жертвата без жалост...
ножът спусна се... отвори рана във гърдите,
обезкървени угаснаха очите,
самодивското хоро все по-радостно се вие,
едно обичащо сърце не бие...
кръвта напои жадната земя,
светна блясък, гръмна трясък, заваля...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Познат финал - животворните капки вода на дъжда след гръм и трясък...???
  • Редакцията е направена, сега трябва да я одобри редактора... благодаря за коментарите...
  • Тъжна картина, но наистина много богата образност.

    Поздрав.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...