5 дек. 2006 г., 23:43

Жертвоприношение 

  Поэзия
684 0 3
Тази нощ пълнолунието е скрито,
черни облаци са засенчили звездите,
самодиви на поляната танцуват,
огнени езици въздуха целуват...
ще падне мъжка жертва тази нощ,
огънят проблясва в остър нож,
самодивите танцуват с радост,
черни сенки гонят жертвата без жалост...
ножът спусна се... отвори рана във гърдите,
обезкървени угаснаха очите,
самодивското хоро все по-радостно се вие,
едно обичащо сърце не бие...
кръвта напои жадната земя,
светна блясък, гръмна трясък, заваля...

© Атанас Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Познат финал - животворните капки вода на дъжда след гръм и трясък...???
  • Редакцията е направена, сега трябва да я одобри редактора... благодаря за коментарите...
  • Тъжна картина, но наистина много богата образност.

    Поздрав.
Предложения
: ??:??