5 дек. 2006 г., 23:43

Жертвоприношение

979 0 3
Тази нощ пълнолунието е скрито,
черни облаци са засенчили звездите,
самодиви на поляната танцуват,
огнени езици въздуха целуват...
ще падне мъжка жертва тази нощ,
огънят проблясва в остър нож,
самодивите танцуват с радост,
черни сенки гонят жертвата без жалост...
ножът спусна се... отвори рана във гърдите,
обезкървени угаснаха очите,
самодивското хоро все по-радостно се вие,
едно обичащо сърце не бие...
кръвта напои жадната земя,
светна блясък, гръмна трясък, заваля...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Познат финал - животворните капки вода на дъжда след гръм и трясък...???
  • Редакцията е направена, сега трябва да я одобри редактора... благодаря за коментарите...
  • Тъжна картина, но наистина много богата образност.

    Поздрав.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...